Кънчо Великов

*
Пътят на виното -
от затвора на бъчвата,
до свободата на песента.

*
Пак бие камбаната!
Няма почивен ден
за великото преселение.

*
Толкова разкаяния
след греха!
Защо?

*
Най-справедлива -
присъдата
на очите.

*
Страданието -
бисер
в мидата на сърцето.

*
Човек
без обич -
празна чаша.

*
Гледам го куче,
а в очите му -
човешка мъка.

*
Сам със себе си -
толкова много неща
има да си казвам.

*
Виелица.
Липов чай и мед -
причувам пчелно жужене.

*
Пред прага на зимата
цъфнали рози -
късна любов.

*
Цяла нощ
капчукът
разговаря с камъка.

*
По жиците
лястовици -
утринна соната.