Червенко Крумов

***

                Изящното ти тяло ще изгубя…
                Душата ти ще бъде моя винаги!
                                          Хр. Банковски

Колко пясъчно време изтече безследно
в пространството, телата ни обкръжило.
Както си казахме, мое момиче: тази нощ е последна,
от утре си тръгваме - по живо, по здраво.
От утре виното пак ще заплаче
в гърлото ми с тъмна вина.
Без работа ще останат раздавачите,
съседите ще вслушват в подозрителната тишина.
От утре дъждът отново ще бъде дъжд без име.
И никакви сантименти - градът си навлича балтона,
улицата увива шала си димен
и - сбогом, пъстроцветни дъги в голите клони.
В тази стая - на топло - ще скрия няколко миди,
(дано се роди някоя нова Венера - далеч от греха…)
Ако не вярваш, мини някой ден да видиш.
Чай ще сваря.
              Ще си поговорим за Тялото и Духа.