Петър Анастасов

Петърчо имал бронхит и не можел да отиде на море с майка си и баща си. Оставили го при баба му на село. Тя занареждала:
- Няма да влизаш при кокошките! Няма да закачаш ярето! Няма да дърпаш котката за опашката! Ще внимаваш с кучето на съседите! Няма да се качваш на ореха, защото са го полазили мравки!
Сякаш точно обратното казала баба му. Влязъл в курника да провери има ли яйца за вземане. На Петльо тая работа не му харесала. Наежил се. Петърчо продължил да рови за яйца в полога. Но изведнъж! като скочил Петльо върху гърба му!
-О-ле-ле! - хукнал презглава Петърчо.
Влязъл при ярето.
- Искаш ли да си играем? - попитал го той.
Ярето мълчало и го гледало смръщено.
- Кажи де? - подканил го Петърчо.
Ярето продължило да мълчи.
- Глупаво яре! - нахокал го Петърчо.
И тогава - хоп! Скочило ярето, блъснало го с рогцата и Петърчо тупнал по гръб.
Котката дремела на припек. Петърчо решил да завърже за опашката й празна консервна кутия. Намерил канап, привързал кутията внимателно, но когато решил да пристегне, котката се събудила. И се нахвърлила срещу Петърчо! Забила острите си нокти в дупето му. Едвам се отървал от сприхавата Писана Петърчо.
Ядосал се на всички животни.
И решил да си го изкара на съседското куче, което лежало в дървената си къщичка и било вързано със синджир. Вдигнал прашката Петърчо, улучил къщичката. Кучето изръмжало. Вдигнал прашката втори път. Кучето се наежило. Хвърлил още един камък Петърчо. И като скочило онова куче! Едва не скъсало синджира от злоба.
И като се уплашил нашият палавник! Ами сега? Ако скъса синджира това куче? Скачало то и свирепо лаело срещу Петърчо. Бързо на ореха! С няколко скока се покатерил толкова високо, че кучето да не може да го достигне. Успокоил се и се облегнал удобно на гладките клони.
Нека си лае кучето.
Но точно тогава усетил, че някой го щипе. Какво става тук? Какво е това? Мравки, хиляди мравки лазели по клоните на ореха и Петърчо с ужас забелязал, че пълзят и по тялото му. По ръцете му, по краката му, по лицето му, мушкат се в ръкавите му, щипят ли, щипят. „Баба ме предупреди, ама аз…” - помислил си немирникът и бързо скочил от ореха. И хукнал към баба си помощ да търси.
Съблякла баба ризката му, взела маркуча, нахлузила пръскалото, пуснала водата и хубавичко започнала да полива своя немирен внук. Да го изчисти от мравките.
- Едно ти приказвам, ти друго правиш! Видя ли сега какво стана като не слушаш?

ПОСЛОВИЦА:

Да би мирно седяло,
не би чудо видяло.