Малин Кацаров

И В БОЛКАТА СМЕХЪТ НЕ УМИРА

Роден съм. Това ми стига. Останалото беше жажда за живот, но която утолявах сам сред природата, която със своята неподправеност, неповторимост и загадъчност е истинска поезия. Колко ли страда горката, че нейното най-висше създание – човекът й нанася вандалски и непоправими рани, а така опустошава и себе си. Така, вместо да пиша за напиращата пролет и нейния галещ окото хлорофил, за нейните бистри езера, в които се оглежда Господ, аз се вглеждам в тъгата на моя народ, в безпътицата, в сълзите му. Прописах и стихове, повечето горчиви, без да съм поет. Опитах се да оживея и чрез смеха, но не успях да се отърва от болката.

НEОКАСТРЕНИ МИСЛИ

***
Докато атомът беше неделим, светът беше цял.

***
В лотарията на мошеника честният човек е печеливш билет.

***
Невероятен народ сме. И при най-голямата беднотия намираме пари за ракия.

***
Нашият духовен вакуум е далеч по-мъчителен от материалния ни недоимък.

***
У нас има джунгла от закони, а живеем по законите на джунглата.

***
Гласуването е триумф на количеството над качеството.

***
Без жената светът би се превърнал в пустиня, но собствената ти жена може да го превърне в Сахара.

***
Превърне ли в енергия човешката завист, човечеството веднага ще реши енергийната си криза.

***
Страх ме е да изпъдя роба от себе си, защото там ще се навре някой нов господар.