ПОД КРИВАТА КРУША

Сатирични стихотворения

Ели Видева

електронна книга

ОДА ЗА НАЦИОНАЛНОТО ДЪРВО

До кривата круша
докарваме всичко.
Под кривата круша
сънуваме сън
как кривата круша
е майка на всички
облаги. А нивата тъне
във бурен и тръни.
И вятър я люшка.
Обаче напук
на световния ред
дори благоденстваме
с кривата круша.
И чакаме тя
да ни води напред.

СТРЕС

Събуждам се, готова за атака,
аз този свят ще го превзема днес.
Какво, че ме обсебва без остатък
усещането, че ме чака стрес.

А той ме дебне още от вратата
с разбитото пикапче на съседа,
промушва се в мизерната заплата.
И в магазина от цените гледа.

Защо да се страхувам - няма смисъл.
Аз по-добре да го опитомя.
Ще го нахраня с безпокойна мисъл,
от нерви дрешка ще му натъкмя.

Ще си го кръстя като куче - Дакел -
и без това той все върви пред мен.
Светът за мъничко ще ме почака.
Аз пак ще го превзема. Някой ден.

ПРИЗНАНИЕ

Честно си признавам, аз съм честен,
но живея не като глупак.
Във квартала даже съм известен -
тая честност днес ми е байряк.

Честно връзвах връзките на шефа.
Утре, като тръгне да расте
джипа, манекенките и кефа
той на мене, зная, ще даде.

И интрижките използвах честно.
Сбъркалият има гъвкав гръб -
да му стъпиш, толкова е лесно.
Става за трамплин и то какъв!

Тъй че, за едната чест живея.
Заслужавам за това медал.
И понеже имам тъкмо нея,
тя ми е основен капитал.

ЛЯТО

Жега.
Слънце сипе жар -
чак асфалта се изви.
Някъде гори пожар,
гълта храсти и треви.

А водата,
течно злато,
пълни общото мазе;
Майсторът
от В и К-то
пие бира без мезе.

Из квартала
се разнася
миризма на смрад и пот,
на гювеч,
на лански разсол
и на развален компот.

И се молим
колективно
летен дъжд да зароси,
та със капките
игриви
от воня да ни спаси.

ЗАЯВКА

Писна ми от дългобедри музи,
дето идват нощем при колегите.
Някои са черни, други руси,
но им влачат думички и в жегата.

Ще си търся Муз. Ама наистина!
Може да е с посребрена грива
и шкембе, но да ми носи мистика
и магийка или нещо диво.

С влажен поглед да си ме поглежда
и да ме целува в полусън.
Обещавам, ще си го отглеждам,
Музът ми, пък даже да е пън!

РАТАТУЙ

Вятър вя, с клонаци ни зари,
та разтребих чуждите боклуци.
И съседът ми благодари
със торбичка екозеленчуци.

Гледам: патладжанче, чушка, чесън,
тиквички, домати, магданоз.
Изборът на манджица е лесен,
за вечерята ще вдигна тост!

Ще свещенодействам на котлона,
ще забъркам екорататуй,
ще нахраня къщата доволно.
А съседите да лапат… туй-онуй.

МАХМУРЛУК

Черна мацка ми стои на пътя,
злобно ме плете.
Вярно, че главата ми размъти
снощното менте.

Във очите й съзирам нещо -
сякаш ме чете,
или ще ме сваля тая вещица
за любов - менте

със походка тръпна на богиня,
с дълго деколте,
с люшнати гърди - като за Гинес,
май и те менте.

И в разкашкания мозък тътне
мисъл, и расте:
все едно е кой ще ме отмъкне
от живот менте.

МЪЖКА ИЗПОВЕД

Беззащитен, безпомощен, жалък
с празен джоб и финансов комплекс
тигелирам по улици кални
и се правя на весел зевзек.

Мигат барчета - бивши гаражи,
из бутици прелива от кич.
Двама рокери къдрят виражи.
Всеки трети се прави на пич.

На кьошето, в очукани халби,
под фрапантна реклама “Cafe”
пият биричка стари бараби
и се чудят какво е “парфе”.

И единствено слънцето горе
ярко светва ей тъй, изведнъж.
Мойта веселост всъщност е спорна,
щом ерзацът е мярка за мъж.

ЛЮБОВНО ОБЯСНЕНИЕ В ЗОР МАЖОР

- Пак се прибираш по никое време.
Пак си пиян като кирка.
- Не, бе, душичко… май не ти дреме,
колко ли дълго съм свиркал?
То бяха песни, парчета и бисове
после почерпи народът.
- Що ли тогава носът ти е виснал,
или е някаква мода?
- Чакай, де! Всичко сега ще си кажа,
ти ако искаш убий ме!
- Абе, главата ти аз ще размажа,
че да не пукнеш от пиене.
- Ама да знаеш ония балади
дето ги мислеше с мене,
те са разплаквали стари бараби
и недоносени фенки.
- Що ми се мазниш, пияна кратуно,
тия балади ги мислих,
щото самичка вкъщи кукувах
и фантазирах до вкисване.
- Ей затова те обичам, обаче
ти не разбираш такава любов.
Ново парче ти избарах, как плаче
мойта китара, подобна на зов,
да отговориш на чувствата нежни.
- Тая китара ще ти я строша,
дето ме лъже, че чувствата вечни
бликат единствено в твойта душа.
- Може, но няма след тебе да тичам,
ще те отрежа със лека ръка.
Аз те обичам, обичам, обичам
и затова ще я карам така.

ДИЛЕМА

В главата ми битуват сто проблема -
като във дядовата ръкавичка.
Те независимо от мен поемат
устройството на битието лично.

Изхранват се със моите кахъри,
подремват между мозъчните гънки.
А аз се чудя как да ги разтървам,
когато се поступат - зло и звънко.

Но днес, не знам защо, се изпариха.
Навярно там им стана много тясно.
Наистина, набъбнаха от мисли
и от дилеми, дето са неясни.

И тъкмо се зарадвах, че ги няма,
че някак си сами се опростиха,
когато ги видях - висят по двама
наместо обеци, покрай ушите ми.

И по сетрето виснали са също -
като деца без усет за обида.
Дали ще си отидат, питам? Всъщност
ако им разреша, ще видим.

ИЗХОД

Безработен и безхлебен
май поет съм непотребен.
И защото зная думи
взех пари да вадя с глуми -
по поръчка на богати
драскам стихчета ръбати
за рожден ден и за сватба,
за затвор и чужда брадва,
юбилейни и елейни
за мераци чудодейни.
И във къщи са щастливи -
бълвам смет, купувам сливи,
книга, сиренце, домати…
Имала глава да пати -
че единствено с халтура
днеска прави се култура.

БЕЗПАМЕТНО

… Сънувам, че съм станала богата,
че вземам доларов еквивалент
на моята учителска заплата,
че даже начисляват и процент
за работа във вредно обкръжение,
че обществото вече ме цени,
защото аз създавам тия гении,
с които ще се хвали в бъдни дни.
Сънувам… Ала утрото ме стряска.
Заспала съм за кой пореден път
над класните на кухненската маса.
А хуните в училище зоват.

П. Т. П

Във любов и във мерак
нищичко не ме подмина
и на секса за капак
ме целуна Фиорино.

Влюбен в моя силует,
той нали е срамежлив,
вместо право и напред,
заднишком ме уважи.

Подари ми моментално
всички модни цветове -
синьо, мораво, лилаво
и ги умножи по две.

Не останах аз длъжница -
в бронята се запечатах,
облекчих го откъм жици,
тасове и тъй нататък.

И сега ми смига пак,
значи, дали сме си дума -
аз замятам десен крак,
той криви и с двете гуми.

ГЕНИЙ

Пуснал два - три стиха в Интернет
и се пъчи на мегдана:
Аз съм вече глобалист поет,
за гръцмуля Нобеля ще хвана.

Щом докопам всичките пари
ще издам събрани съчинения,
а жената ще ми подари
месец всевъзможни изкушения.

И когато някой хубав ден
ме изпреведат на сто езика
ще прекръстят улица на мен.
Работа ли? Интернет ме вика!

ТОП МОДЕЛ

Изрусих се сам самичка
и на подиума стъпих.
От Шанел до Нина Ричи
ме обличат в рокли скъпи.

Днес разхождам фуста крива,
с цвят на ледено розе.
Макиажът си го бива,
шапката е фантазе.

Утре може да замина
на ревюта във Катар,
да ме вози в лимузина
някой шейх - богат и стар.

Чувствата ми да разпали
с диаманти и рубини.
Колко му е, ще прежаля
някой ден, за да го мина.

А когато се завърна
с мойта сладостна походка
договори ще си търся
с модна линия, защото

във мазето вчера найдох
бабината кувертюра.
Ще й крадна от дизайна
и ще шашна од кутюра.

ЗАКАНА

Смугли огньове в очите си крия,
жив ще те свърша, попаднеш ли в тях.
Бягай, но пак ще се върнеш при тия
смугли огньове, ще станеш на прах.

Впрочем, защо ли да унищожавам
твойта калена в кревати снага,
вещо изучена да се отдава?
Аз по-добре да я имам сега!

После ще почна да те препоръчвам
и във изкукал от скуката бар,
и във махленската скапана кръчма,
аз, твоят личен отличен P. R.

ПО-ЗДРАВ

Поздравете от мен Вашта леля!
И клюкарското стадо, обуто
във морален чепик и увереност,
че е истина всичко дочуто.

Че съседката горе е вещица
и с магии примамва мъжете
да я гледат през лятната пещ
как пресича махленското гето.

Че в отсрещния блок има гадове,
дето хич не приличат на важни
и напук на годините гладни
със духовна храна все преяждат.

Че старчока, щом рови в боклука,
значи гледа прасета и крави.
Даже стадо овце! На очукан
той нарочно, на ужким се прави.

Поздравихте, нали, Вашта леля?
Нови слухове пускам от раз,
за да могат безспирно да мелят
хлевоустите. Чак до екстаз.

САМОЧУВСТВИЕ

Във блатото расте папур на китки
и е доволен, че го духа вятър.
Обаче аз съм мислеща тръстика
и вятърът не е достатъчен.

В главата ми изригват куп идеи,
а мозъкът да щрака е орисан.
Къде талантите си да посея,
че да поникне гениална мисъл.

Коя ли фирма ще ме финансира,
кой повече парички дава лично,
че името ми, то се подразбира,
с награда Нобелова да се кичи.

Пред мене славата ще занемее
и бъдещето ще е само блясък.
А в блатото папурът ще се вее
на вятъра под вихрените ласки.

ФЛИРТ

Ти ме поглеждаш едно такова,
като с висок волтаж,
аз се усмихвам ужким виновно,
тъй де, невинен сондаж.

После повеждаш играта изкусно -
танци, коктейл - като цар.
А покрай нас талантливо се друсат
твойте порасли деца.

После колата - служебна, естествено,
тайно хотелче със СПА.
Ти май се върза, нахален посредственик,
няма със тебе да спя.

Туй ти е пробата - флиртчето малко
каза ти твойта цена.
Тръгвай сега шашардисан и жалък
право при твойта жена.

Тя ме нае да те сложа на място.
Бизнесът се промени!
Ти не унивай, макар и натясно.
Мене ме чакат жени…

ХАРМАНЛИЙСКА РАПСОДИЯ

Както си подрънквах на китара
на една обозначена гара
нейде между Лондон и Калкута
взрях се във едни бедра, обути
в лъскави заострени ботинки
и сърцето ми за миг изстина.
За кураж, отпих дълбока глътка.
Казах: „Аз съм неслучаен пътник.
Песен ще ти посветя, любима,
до гръдта ми само да те има.”
Тя отвърна: „Аз не те познавам,
но за песен давам, давам, давам.”
Пих до дъно, после я целунах
и прозрях поредната си лудост.
Любовта е нещото, което
стиска от чатала до сърцето.
А в главата - алкохолна бомба.
Любих ли, не любих ли, не помня.

ПАРАНОЯ

То не беше жега,
то не беше чудо,
кръвното ми стана
като асансьор.
Слънцето в очите
биеше до лудост
и болежки други
даваха ми зор.

После се изсипа
дъжд като в потопа,
придоби сокака
пълноводен вид.
В ставите ми нещо
яко взе да хлопа -
ишиас, лумбаго
и радикулит.

А след някой месец
като ни завее
сняг и ни отреже
с вятърен бръснач,
в джобовете празни
дупчици ще зейнат
с хапче за ангина
и за грип илач.

Затова решавам,
че със диагнози
само си тормозя
щурата глава.
Тя ме наболява,
но от много мозък.
А живота иска
да го извървя.

ОДА ЗА НОТАТА „ДО”

Приличаше на всички други тя,
но някакво измислено камшиче
се залепи и стана нота “да”
и й отне предишното величие.
А беше тартор. Даже байрактар.
Предвождаше парада напористо.
Отиваше и ролята на гард!
И петолинието беше чисто
от навлеци досадни и дори
подобно Бог във роля вездесъща
успяваше отпреде да стои
и най-отзад да се изправи също..
Обаче този никакъв камшик,
незнайно откъде катапултирал
залепна за свещения й лик
и ролята й финтово шутира.
Така внезапно тя се промени!
Снагата си приведе и изгърби
и кимаше на всичките страни,
когато трябваше да се озъби.
По петолинието почна гмеж.
Овакантена, шефската позиция
възбуди неочакван луд стремеж
сред бити, тъй де, и недоубити.
Заформиха се изборни бюра,
комисии, комплоти, партийчета.
Тогава нашта нота пощуря
и тутакси за помощ се завтече.
Един почти известен композитор
реши: ще я оправя тази каша.
Той, вярно, нищичко и не попита,
отмести недопитата си чаша
и перна с нокътя съвсем нехайно
въпросното нахакано камшиче.
В живота няма нищичко случайно.
Ако не вярваш, нотата попитай.

КВАРТАЛНА ОДА

за добрия, лошия и тъпото копеле

Те бяха колорита на квартала -
червен пискюл на сивата му дреха.
Но бяха част от нас и в завист бяла
се питахме отде и как се взеха.

1. Добрия беше истински абдал.
Ветрееше едничката си риза,
а другата отдавна бе продал,
за да нахрани помияра рижав.
Палтото парцаливо беше герб,
по който го познаваше тълпата.
Наистина си бе особен терк.

Ала веднъж се влюби без остатък
в една красива лъскава жена.
Как искаше от раз да я превземе!
Обаче тя, подобно на стена
отказваше. И правеше проблеми.
Изискваше от него само лукс.
Горкия, с добротата накъде е?
Той пренебрегна принципи и вкус
и тръгна след измислената фея.
Разбира се, тя просто го разби.
Сега събира рекет на пазара.
От добротата, нищичко, уви,
не оцеля. И оцелява в бара.

2. А лошият миришеше на страх.
Пребиваше хлапета, баби, котки,
прозорците трошеше със замах,
пред мацките се правеше на готин,
на непукист и на разкрепостен.
Играеше с едни такива финти,
че нямаше реално нито ден
във който да не получава кинти.
Сега келепирджията обаче
във бизнеса за имидж се старае.
С една ръка подава на сираче,
а с двете разорение вещае.

3. Уж копелето беше тъпо -
зад ъгъла го дебнеха шамари.
Светът се гавреше на всяка стъпка
с битийността му на клошар,
със кривия му крак, а вечер
в потайните покрайнини
разправяха, че ставал вещер.
А той преглъщаше сълзи
за неизбежната спирала
на ежедневния си ад.
Веднъж избяга от нормалните.
И няма връщане назад.

Кварталът ни съвсем осиротя -
почти като в американски екшън.
Сега, потънали във самота,
се търсим да се учим на човечност.

ОДА ЗА НАЦИОНАЛНОТО РАСТЕНИЕ

Те ни копат, ние никнем.
„Не е на добре!
Тоз народ се е запънал
и не ще да мре.
Пратихме му Дьорди Шмекера,
план Ран - Ът.
Той ни прави за кашмер и
лозе пази с раундъп.”
Тъй се чуди и се мае
чуждият елит,
Ала той едно не знае:
може да сме бити,
може бедност да ни брули,
с празното торбе,
може да пасем марули,
да ядем шкембе,
да ни смятат в разни щати
глупави и прости,
но ще им приседнем като
жилавия троскот.