Хуан Лискано (Juan Liscano Velutini), венецуелски поет, прозаик, критик, изследовател на фолклора, журналист, обществен деец, е роден на 07.07.1914 г. в Каракас. След ранната смърт на баща си и втория брак на майка си семейството се премества в Европа. Завръща се във Венецуела през l934 г. След свалянето на Галегос се установява във Франция - до 1958 г., когато се завръща във Венецуела. Дълги години ръководи издателства „Монте Авила” и „Мандорла”, главен редактор е на списание „Зона Франка” (1964-1984). Автор на книгите „Осем стихотворения” (1939), „Борба” (1942), „От зора до зора” (1943), „Човешка съдба”, „Венецуелска народна поезия” (1945), „За морето” (1948), „Фолклор и литература” (1950), „Панорама на съвременната венецуелска литература (1973), „Духовност и литература” (1976), „Поети и поетични четения” (1985) и др. Автор е на цикъл статии, посветени на приятелството на гениалния венецуелски художник Армандо Реверона и руския му учител и наставник Николай Алексеевич Фердинандов, живял във Венецуела през 1919-1923 г. Сред последните произведения на Лискано може да се отбележат „Размишления за младите хора, умеещи да четат” (1985), „Свещени огньове” (1990), „Поетична антология” (1990). Носител на Националната награда за литература (1951). Умира на 86 г. на 17.02.2001 г. в Каракас.

Публикации:

Поезия:

ТРОПИК/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014