Феррейра Гулар Gullar (Ferreira Gullar, Ribamar Jose Ferreira), бразилски писател, преводач, есеист, драматург, художествен критик, е роден на 10.09.1930 г. в град Сао Луис като четвърти син. Учи в частен колеж. През 1951 г. се установява в Рио де Жанейро, където работи как журналист. През 1959 г. основава литературна група на неоконкретистите. Член на Комунистическата партия на Бразилия (1964). След установяването на военната диктатура в 1964-1985 г. живее в емиграция (СССР, Чили, Аржентина, Перу). През 1954 г. се жени за актрисата Тереза Арагон, с която имат три деца. Автор на книги с поезия (първата от които - „Малко над земята” излиза през 1949 г.), проза, есета за изкуството и литературата, драми, киносценарии, книги за деца. Някои от по-известните му книги са: „Битка на тела” (1954), „Стихотворения” (1958), „Женано Боа Морте креолът, набелязан да умре” (1962), „Който котарак се появи” (1962). В по-ново време издава „Избрани стихотворения” (1989), „Аргументи срещу смъртта на изкуството” (1993), „Много гласове” (1999) и др. Превежда басните на Лафонтен, пиеси на Едмонд Ростан, Алфред Жари, обработва за сцената приказките от „Хиляда и една нощ”, романа на Сервантес „Дон Кихот”. Автор на „Автобиография” (1998). Директор на бразилския институт за изкуство и култура (IBAC) (1992 - 1995). Носител на наградата „Жабути” (2000, 2007, 2011), наградата на принц Клаус (2002), наградата „Камоенс” (2010) и др. Почетен доктор на Федералния университет на Рио де Жанейро. Кандидат за Нобелова награда за литература (2002). През 2009 г. голямото бразилско списание „Епоха” го нарежда сред 100-те най-влиятелни бразилци. Стиховете му са включвани в антологии, превеждани са на английски, немски, испански езици.

Публикации:

Поезия:

МАЙ 1964/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014