Марио де Андраде (Mаrio Raul de Morais Andrade, също и Мариу Раул ди Морайс Андради), бразилски поет, романист, музиковед, изкуствовед, критик и фотограф, е роден на 09.10.1893 г. в Сау Паулу. Завършва драматичната и музикална консерватория в Сау Паулу (1917), в която става преподавател през 1922 г. През 1920 г. предприема пътуване из Бразилия, за да изучава нейната култура и народна музика в селските райоони. Един от родоначалниците на модернизма в бразилската поезия с поетичната си книга „Paulicеia Desvairada” (1922). През 1922 г. организира заедно с художника Емилиану ди Калваканти Седмица на съвременното изкуство в Сау Паулу. Член на авангардната група на Петимата (Тарсила ду Амарал, Анита Малфати, Освалд де Андраде, Меноти дел Пикя). Пионер в областта на етномузикологията. От 1938 г. до 1941 г. живее в Рио де Жанейро, после се завръща в Сау Паулу. Автор на книгите „Има капка кръв във всяко стихотворение” (1921), „Племето на Хаботи” (1927), „Краят на злините” (1930), „Колата на сиромашията” (1930), „Стихотворения” (1941), „Паулиска лира” (1947, посмъртно). Умира от сърдечен удар на 52 г. на 25.02.1945 г. в Сау Паулу, където е живял през почти целия си живот. На негово име е наречена най-голямата библиотека в родния му град (1960), а лицето му присъства на бразилската валута.

Публикации:

Поезия:

ПЕСЕН ЗА ЧЕТИРИТЕ МОМЧЕТА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014