Рикардо Молинари (Ricardo Eufemio Molinari), аржентински поет, е роден на 23.03.1898 г. в Буенос Айрес. Остава сирак на 5 г., отгледан от баба си. Напуска следването си и се отдава на литературата. Участва в списание „Мартин Фиерро”. През 1933 г. пътува до Испания, където общува с Лорка и други представители на Поколение’27. До пенсионирането си работи в Парламента на Аржентина. Автор на много книги с поезия, сред които „Въображаемият” (1927), „Риба и ябълка” (1929), „Похвални слова” (1930), „Кръчмата на розата и карамфила” 91933), „Светове на утринта” (1943), „Отдалеченият” (1943), „Гостенинът и тъгата” (1946), „Тая тъмна роза на напева” (1949), „Дни, където вечерта е птица” (1954), „Неразделна нощ” (1957). Носител на Националната награда за поезия (1958). Умира на 31.07.1996 г.

Публикации:

Поезия:

ОДА НА ПАМПАТА/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014