Уоле Шоинка
Уоле Шоинка, (Акинванде Уоле Бабатунде Шоинка), нигерийски поет, белетрист, драматург, критик, режисьор, е роден на 13.07. 1934 г. в английската колония Абеокута, Западна Нигерия, в многодетно семейство. Произхожда от племето йоруба. Баща му Самуел Шоинка е директор на начално (английско) училище, а майка му е собственик на магазин и политическа активистка. Завършва начално образование в Абеокута и елитарния правителствен колеж в Ибдан (1946-1950), и учи в Ибаданския колеж (сега - университет) (1952-1954), после заминава за Великобритания, учи театрознание и литература в университета на Лийдс (1954-1957), бакалавър на изкуствата. От 1958 г. е драматург и артист в Royal Court Theatre, Лондон. Дебютира в литературата в края на 1950-те г. като драматург. Завръща се през 1960 в Нигерия, където създава театралната трупа „Маски-1960″. Работи за радиото и телевизията - пише пиеси. През 1962 г. става преподавател по английски език в университета в Ифа, на следващата година подава оставка по политически причини. През 1965 като неизвестен диктор съобщава по радиото, че изборните резултати са подправени, лежи в затвора, освободен след натиск на американски и английски писатели. През 1965 г. става старши преподавател в Лагоския университет и издава първия си роман „Тълкувателите”. Лежи две години в затвора в Кандуна (1967-1969), без официално да бъде осъден - предлогът е, че е подкрепял независимата държава Биафра. Освободен след амнистия, от 1969 г. ръководи факултета по театрално изкуство на Ибаданския универитет. Напуска доброволно Нигерия, пътува по Европа, чете лекции, пише пиеси и мемоари, редактира в Гана списание (1975). Почетен доктор на Лийдския университет (1973). Връща се в Нигерия (1975), професор по английски език в университета в Ифа (1976), участва активно в работата на правителството. По време на режима на генерал Сани Абака (1993-1998) бяга от Нигерия, осъден e задочно на смърт, живее в САЩ, където преподава в университети, връща се в страната през 1999 г. Противопоставя се на западноевропейския империализъм и расизма. Смята се за безпартиен социалист. Пише на йоруба и английски. Лауреат на Нобелова награда за литература (1986). Почетен доктор на Харвардския и Принстънския университет (1993). На български са публикувани книгите му „Тълкувателите” (1988) и „Вечен кръговрат” (1989).
Публикации:
Поезия:
