Циприан Камил Норвид
Циприан Камил Норвид (Cyprian Kamil Norwid, 24.09. 1821, село Ласково-Глухи, до Варшава - 23.05. 1883, Париж) е полски поет, прозаик, драматург, скулптор и художник. Рано остава сирак, отгледан от баба си. От 1830 г. семейството му живее във Варшава, където бяга по време на поредното въстание. Учи в гимназия във Варшава (1831-1832 и 1834-1837), но не завършва; в частни художествени училища (1831-1840). Дебютира със сонет през 1840 г. За да учи скулптура, отива в Дрезден (1842), Италия, Берлин, където посещава университета; Брюксел, отново Италия (Рим), Париж. Страда от постепенно ослепяване и оглушаване, живее в мизерия. Емигрира в Америка (1852-1854), завръща се разочарован. После пребивава в Лондон и Париж в крайна мизерия. От 1877 г. живеее в полския приют за бедни „Св. Казимир” в предградието на Париж Иври, където умира от туберкулоза. Пет години по-късно прахът му е пренесен в гробището Монморанси. Сред най-добрите му произведения са поетичния цикъл „Vade mecum” (1865-1866), философската поэма „A Dorio ad Phrygium” (1871), трагедиите „Зад кулисите” (1865-1966), „Клеопатра” (1870-1872), „Пръстенът на великосветската дама” (1872). Негови събрани съчинения са публикувани през 1966 г., а през 1971-1976 - 11 тома пълни събрани съчинения.
Публикации:
Поезия:
