Микола Бажан
Микола (Николай) Платонович Бажан (26. 09. (9.10.) 1904, Каменец-Подолск, Подолска губерния - 23.11. 1983, Киев, УСССР, СССР), украински съветски поет, преводач, журналист, общественик, е роден в семейство на военен топограф. Прекарва детството си в Уман. В 1923 году после окончания Уманского кооперативного техникума переезжает в Киев, где учится сначала в кооперативном институте, а потом в институте внешних сношений. Публикува от 1923 г. В книгата си стихове «Седемнадесетият патрул» (1926) възпява героиката на Гражданската война. В сборника «Гравирана сянка» (1927) в романтични тонове е пресъздадено миналото на Украйна. В сборника «Строежи» (1929) е развита темата за социалистическото строителство; в поемата «Разговор на сърцата» се осъжда духовната раздвоеност на съвременния буржоазен интелигент. В ранното си творчество Бажан е под влияние на футуризма, после на експресионизма (поемите «Хофманова нощ», 1929, «Слепци», 1931, «Гетото в Уман», 1930). В Електронната еврейска енциклопедия пише: „Изтъкнатият украински поет М. Бажан, през целия си живот заемал подчертано филосемитска позиция (включително и по време на пребиваването си на поста вицепремиер на УССР), в началото на творческия си път създал поемата «Гетото в Уман» (1928), в която, стремейки се да осмисли трагичната еврейска съдба и да я обедини с украинската съдба, разбирайки я в духа на национал-комунистическия активизъм, предал на революционна анатема целия консервативен състав на еврейската култура, преди всичко религията.” От началото на 30-те г. утвърждава социалистическия хуманизъм, идейността (поемите «Смъртта на Хамлет», 1932, «Трилогия на страстите», 1933, «Майка», 1938). Освобождавайки се от усложнеността на поетичните образи, Бажан достига в поемите и стиховете си до дълбочина на мисълта в съчетание с простота и яснота на поетичната форма. Tова особено се проявява в поемата-трилогия «Безсмъртие» (1937), където е пресъздаден образът на Сергей Киров, и в поемата за борбата на донските работници в годините на Гражданската война - «Бащи и синове» (1938). На величието на Сталин посвещава поемата «Другарят стои в звездоносния Кремъл» (1932) и поемата «Зовът на вожда» (1939). На дружбата между народите са посветени циклите «Грузински стихове», «Узбекистански стихове», «Бориславски разкази», влезли в книгата «Ямби» (1940). В годините на Великата Отечествена война редактира в. «За Радянську Украшу» («За Съветска Украйна») за населението на окупираната територия на Украйна. Произведения от военните години: стихове «Клетва» (1941), поема «Даниил Галицки» (1942), книга «Сталинградска тетрадка» (1943) - удостоени с Държавна награда на СССР за 1946 г. На борбата за мир е посветена следвоенната му книга със стихове «Английски впечатления» (1949, Държавна награда на СССР 1949), в която разобличава империализма на Запада. В сборника «При Спаската кула» (1952) поетът сравнява настоящето и миналото на Украйна. Поемата му «Полет през бурята» (1964) е удостоена с Шевченковска награда 1965. Написва книгите със стихове «Мицкевич в Одеса» (1957), «Италиански впечатления» (1961), «Четири разказа за надеждата» (1967), поемата «Нощни размисли на стария майстор» (1976) - доказателство за широтата на творческите интереси на Бажан. Дълбок философски трагизъм звучи в стихотворенията и поемите от сборника «Умански спомени» (1972). На музикалните световни шедьоври Бажан посвещава сборника си «Знаци» (1978). Превежда на украински език «Витязът в тигрова кожа» от Шота Руставели (1935, награда Руставели 1937), «Давитиани» на Давид Гурамишвили (1950), произведения на Алишер Навои, Пушкин, Маяковски, Мицкевич, Шекспир, Гьоте, Хьолдерлин, Данте, Хайне, Рилке, съвременни руски, грузински, полски поети. Автор на литературно-критически произведения «Дружба между народите - дружба между литератури» (1954), «Хора, книги, дати» (1962), както и на «Мисли и спомени» (1982). Главен редактор на Украинската съветска енциклопедии. Депутат във Върховния Съвет на СССР. Награден с 3 ордени Ленин, 2 други ордени, както и с медали. Член на ВКП(б) от 1940 г. Академик на АН на УССР (1951). Секретар на СП на СССР от 1967. Герой на социалистическия труд (1974). Лауреат на Ленинска награда (1982).
Публикации:
Поезия:
ПЪРВИЯТ СНЯГ/ превод от руски: Красимира Василева/ брой 39 април 2012