ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети.
Онези мъже са били, вероятно, уроците,
които уж трябваше, но не научих.
Аз всяка причина да бъда удавях в емоции
и някак животът без мене се случи.
Сега съм ненужното светло, по сила на навика,
за масата, стола и за канапето.
И сляха се двете понятия “грешно” и “правилно”
отвън, пред прозорците, скрити с пердета.
Мъжете, които мечтах, ги изплащам и с лихвите,
изплащам мечтите, изплащам урока.
Но чудя се кой ще плати, щом угасна притихнала,
от мен навъртяната сметка за тока?
