БЯГСТВО ОТ БИТАКА
Затварям сергията. Удрям катанеца -
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.
Закривам. Приключвам. Разваляме кройките.
И не трябват ни мисли, ни думи.
Удавих се в думи, изгубих им бройката
да си бъбря самичка като малоумен.
До гушата чак, ми дойде от пазарите.
Тя, играта сама се разказа.
Зарязвам си думите из тротоарите
и ще зяпам как гълъби спят по перваза.
Затварям сергията. Тръшвам кепенците
и да става без мен панаира.
Остана ми само онази сентенция,
че веднъж се живее, веднъж - се умира.
