МИЛОСТ ЗА СОВИТЕ
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите,
с точно осем посоки наум и нощта - да се реят.
Кръглоока луна хлуи през прозорците
и чертае им път през досадните, тежки завивки.
Нощ след нощ - свобода на мерени порции,
с дъх на борови връхчета, но и с вкуса на горчивка.
Те мълчат, те не спят - измислят крилете си,
тези мощни криле, дето денем ги нямат.
Имат сбъркан живот от разпнати петъци
и пътека по кроткото лунно сребро - вместо памет.
Ослепени от дните тихи бунтовници.
Тази бяла пътека е сетната милост сред здрача.
Миг преди да замлъкнат всички часовници
и се срути светът под последния мах на Косача.
