ЯГОДОВИ ПОЛЯНИ
Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна…
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват…
И пачуърците на битието,
са все от сивото парцалчета.
Студено ми е… (нищо, че е светло)
и залези се калайдисват в алено.
Премръзнало, на топка свита,
броя цигарите и си мечтая,
за нещо, някой и се питам,
дали е безначален краят.
А ягодите от поляните намигат,
навярно, неразбиращи условност -
да заминаваш, а да не пристигаш,
до гушата затънал в безлюбовност.
