КОРАБИ ЗА НИКЪДЕ
Халосва се вятърът, кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите - сякаш ме пита -
не ща ли под храстите да полежа?
Под припек, разгърден на слънчеви зайци,
да зяпам в небето със руси очи.
По листа на лятото - аз - запетайка,
която безгрижно в тревата лежи.
А времето, спряло за миг неподвижно,
до мен ще приседне, подвило крака.
И облаци само над нас ще се нижат -
за Никъде кораби, с бели платна.
