ОСТАРЯВАНЕ
“Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули.”
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От “своя” полека обръща ме в “ничия”.
По котешки в мене подвива крака
и храни ме ден подир ден с безразличие.
Левачето - ясна камбана-пиринч
прехапва език от бръшлян арестувана.
И храмът ми бавно обрасва до инч
в коприви, трънаци и лакоми бурени.
И някак протяжно и кухо мълча,
и чезнат от мен и към мене пътеките.
Светът ми, с размер от стена до стена -
в черна боя боядисва си дрехите.
Къде съм? Къде ми е верният хъс?
Забравих ли как да разгърдвам очите си?
Сега ми се свидят две думи накръст
и сита до гърло съм от безразличие…
Така, значи, идвала тя - старостта?
Стареят дори катедралните храмове.
Без вяра, надежда, любов - без душа
и храмът е куп от рушащи се камъни.
