ЕНТРОПИЯ

Гладен и мокър,
дълбоко -
до кокал,
в небето повтарям последни очи.

Гладен и мокър,
защото
високо
гроздето, сладкото, някой качи.

Гладно и мокро,
плоско,
и в троскот
небето небе не се случи да е.

Гладни и мокри,
уж кротки,
но с нокти -
вълци са вече всички овце.


Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА