Забравих, че те нося в левия си джоб,
при всичките отминали любови
(из десния се гонят Андерсен, Езоп
и страх да не завъдя нови).

Напомням с нещо мравка, носеща палто.
В ръкавите ми щурат се вселени,
тежат ми двата джоба и, не знам защо,
в палтото най ме няма мене.

Забравих те, но странно - още помня как
за теб седях на дюната си с думи
и правех пясъчни дворци, и чаках знак,
че има нещо помежду ни.

Сега си в джоба ми - забравен, стар бонбон,
изгубен и така и ненаяден.
А някой горе, от небесния амвон,
шепти, че е останал гладен.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА