ЖАБЕРИАДА
Напоследък ме гони каръшки късмет
да целувам дефектни жабоци.
Все се вземат за Принца, обаче наглед
са си дребни и ходят с подскоци.
Уверявят ме: “Аз съм! Ти само цуни
и ще станеш свидетел на чудо!”…
и протягат устички, и клепат с очи,
и въвеждат ме нагло в заблуда.
Върволица жабоци и никакъв принц!
(А целувам нон-стоп земноводни!)
Как накрая човек да не се умори
от влечуги и други подобни?
Не изключвам за факта да имам вина -
родословно не спадам принцеса…
Как, кажете, с магии или чудеса
да се справя? - Продукт съм на плебса!
И не стига, че онзи, със белия кон,
не уцелих по идентитета,
ами взех и да губя човешки фасон
от целувки със разни ментета…
Промених се, смалих се, цветът ми - зелен…
Уж човешки говоря, а слабо…
И предвиждам го скоро финалния ден -
да се видя превърната в жаба.
