ТОЗИ ДЪЖД МЕ ОБИЧА
Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли.
Ежедневен вали ми под кожата
на трохици планински кристал
и отмива със пръсти озонови
суетата на пръските кал.
Този дъжд - той ми е изкупление
и до капка предаде се цял.
Без претенции и в уравнения
да пресмята какво ми е дал.
Той лекува ме с говор и музика,
на тъгата ми е контрапункт
и завръща цвета върху бузите,
щом ме смажат в поредния рунд.
Този дъжд е и чакан, и истински -
точно моя нагласа за дъжд.
А отвъд, зад олтара на смислите
е, че… всъщност говорех за мъж.
