Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Така невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила те е във някой тъпкан с хора бар,
а мен ме развали на дребни за билети.
Сценарият е същият. Декорът - също стар -
изтърканите вишни с техните конфети.
Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли.
На сцената се спука да вали,
вали,
вали
по мокрите обувки и на тази пролет.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА