НЕЩО СТАРО, НЕЩО СИНЬО, НЕЩО НАЗАЕМ
Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини изпити от забравена църква,
без миряните-ние да им ходим на гости.
Тази наша история “платено-непито”
при мулатката само на Гоген се сънува.
Под краката й столчето аз - няма да ритна,
ти - не знаеш саванът й с какво се купува.
Тя е стара и синя, тя е нещо назаем
и по птичи е пръснала трохи по живота.
Просто - остров отляво. Пък макар да го знаем -
по подминати порти и наум не се хлопа.
