СБОГУВАНЕ С ВЕРОНА
Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета
от ядосани, сини светкавици,
че ти капнах тогава в ръцете
като зряла череша сред здравеца.
Умножих се да гледам навънка,
да се пречкам в полите на лятото,
а халката ми - бръмбар на трънка,
да тиктака, че чакам на вятъра…
Тъй че…Няма Верона и Шекспир
(прекалил, вероятно, с уискито)
е измислил от думите плетка
“ред - съдби, ред - сълзливи измислици”.
Ще забравя за тази Верона!
(Кой ли вярва в такива романтики?)
Ще приседна сега на балкона
и…ще чакам за теб до поантата.
