В шепа държиш ме - пух от глухарче.
(почти си повярвах, че няма небе)
За “чифт” стискам палци, метнала зарче,
в игра за халиф и Шахер ас Зааде.
А сазове драскат слуха ми със нокти,
градинският славей им е метроном,
нощта - на кълбо, с очите на котка,
ми готви гарота по мъжки закон.

Влекат ме очи - две зърна черно грозде,
залепнах - муха във тава баклава.
Хилядата нощи са всичките грозни,
от смърт по ръцете на само една.
Убийство е всяка изречена дума,
и времето няма ни праг, ни нозе.
Държа те, държиш ме, и как не ми хрумна -
в халифа ми дреме Шахер ас Зааде!…

Не падна къдрица, не падна и косъм.
В дланта ти лежа като фин порцелан.
Халифът разказва ми приказки нощем,
а в ъгъла харка палачът… заклан.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА