КРЯСЪК
Ще те крещя след всяка седмица с лисичи дири.
От трън - на глог, през шепата сачми.
Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
зиг-заг от капки - кървави следи.
Преди викът ми да повисне - умъртвена птица,
в захапката на вчерашния ден.
Сега устата ми е откопчана белезница
на изстрел пушечен - от теб до мен.
Ще те крещя, без дума даже да ти проговоря.
(без друго думите са само лов)
Остава краят, като жадна двойна цев отворен -
смъртта е също форма на любов.
