ПИСМО БЕЗ БУТИЛКА
На този вълчи и озъбен бряг,
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
навярно, уморено от въпроси,
обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.
На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето…
Отгледах си коса от самота,
и с кичурите й - писма ти пиша.
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)
На този бряг - писмо подир писмо -
бутилка нямам да ти ги изпратя.
На този бряг съм - късче твой живот,
и свивам си цигари от писмата.
