БРОКАТЕНА ПРЕГРЪДКА
Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам… уви… не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка - власинка коприва.
А съм само очи и небе
и на двадесет грама от тлена.
И е странно - как “просто човек”
ще приспива безсънна Вселена.
Тя ме гледа с харман от слънца
и си тръсва петльовия гребен.
И не спи…и не спи от инат,
че приспива я някакъв земен.
Тя не знае защо аз не спя.
Че броката й като люлея,
аз прегръщам и някого там,
който също живее във нея.
