Зеленият дракон поклати глава -
на никого още не беше потребен.
Опашка прибра, сви на осем крила
и сля си гръбнака със скалния гребен.

Загледа се тъжен в бакър как пламти
тавата на залеза, димна от смога.

“Все още не съм за човешки очи -
човеците още са в друга епоха.”

Зеленият дракон обърна глава,
въздъхна, покри си гърба със глогини,
престори се на планина и заспа
за още най-малко хиляда години.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА