НАЧАЛНА СКОРОСТ ЗА КАМЪКА
Седя си край пътя и гледам крака -
вървят и вървят, посока избрали.
От техния ритъм натрупах вина,
че вече не мога да се търкалям.
Захапват на лакоми крачки света,
минават край мен, задъвкали пътя,
а аз неподвижно седя и тежа
на своето място - в ямка закътан.
Обрасвам полека в тревите и мъх
по-здрав от цимент ме е арестувал.
И моля краката, останал без дъх:
“Ритнете ме! Искам и аз да пътувам!”
