Там, край пазара, в къщата стара,
която, покрита с капаци, мълчи под липите,
зад тежката порта, живее сговорно
Скрито Покрито с жена си Занищо Непитам.

Сутрин в градината сядат двамината
на кроасани с масло и на кана кафе.
Две котки и куче, много послушни,
в краката им клекнали - лочат панички с млекце.
Скрито Покрито отупва трохите,
вежлив обявява: “Излизам!” и тръгва навън.
Занищо Непитам за нищо не пита,
а сяда с гергеф под цъфтящия в бяло салкъм.

Вечер настане, цвърнат тигани -
дъхти махалата на дробчета с лук и на зеле.
Глъч от кавга, играят деца…
Завръща се Скрито Покрито в часа за вечеря.
Занищо Непитам го среща с усмивка,
сервира веднага яхния и тортички с крем
и край камината, хапват двамината,
омекнали в чара на този домашен Едем.
Скрито Покрито назад се обляга,
припалва доволен тютюнец от стара лула.
Занищо Непитам престилката слага
и мие чинии и тенджери от алпака.

С бомбе и бастун, в лъскав костюм
и лачен чепик, с папионка, с копринена риза,
свеж и избръснат, макар че е късно -
по тъмното Скрито Покрито отново излиза.
Занищо Непитам пак нищо не пита,
две котки изгонва в градината за през нощта,
заключва вратите, гаси светлините
и ляга самичка, с навита на ролки коса.

Скрито Покрито не спира да скита -
и денем и нощем потаен развява се сам.
Занищо Непитам мълчи упорито,
а на съседски въпроси отвръща: “Не знам!”.

Там, край пазара, къщата стара
днес празна е - няма ни котки, ни куче, ни никой…
Мълвата говори (разправяха хора) -
изчезнала много внезапно Занищо Непитам!
Скрито Покрито за нея разпитвал -
по улици, спирки, по паркове и по площади…
Изчезнал накрая и никой не знае
къде ли се скита окъсан, брадясал и гладен.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА