МЪЖЕТЕ НЕ ПЛАЧАТ
Бедняшки квартал,
и кофи, и кал -
мъглива и влажна е късната есен.
Играят деца,
поправят кола,
припада отчаяно ранната вечер.
Към къщи върви,
и пак без пари…
(той чакаше днеска да вземе заплата)
От вчера неял,
от студ пребледнял,
със дупка в обувката - там, на петата.
По острата скула
клепачът търкулва
самотно, настръхнало топче от влага.
Не беше сълза,
а просто…така…
Нали всички знаят - Мъжете не плачат!
