КУКЛА НА ВЕРИГА
В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -
светлото е тъмно, черното е бяло.
Вятър вълчи вие,
из камини свири фуги и токати.
Малък Сечко. Зима.
Дъжд в прозорците потропва пицикато.
Люлката на двора
е самотна точно колкото сираче -
мокра е до корен,
и геройски се преструва, че не плаче.
Липсват двете птици
на комина тухлен. Зее празно място.
Само сноп от жици,
и антената на дървен прът отдясно.
Сигурно са мъртви.
(Как се оживява в тази гладна зима?)
И дъждът прехвърля
мокър крак на мястото им на комина…
Покривът е тъжен.
Ревматично пукат старите му цигли.
Люшка се в окръжност,
на тавана сутрин, кукла на верига.
