Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.

Бароковото бюстие на зимата
бродира по стъклата хлад,
и каталясал вятърът от климата,
спи при бисквитките ми с шоколад.

Навил си е опашката и като смок,
по реотаните примрял,
спирално вее електрическия ток,
разтапящ шоколада черно-бял.

А времето е скрипнало и с вълчи зъб
оголва сивото до сняг -
спиралата да отрече и в плосък кръг
да ме държи като константен знак.

Замесих сивото, пека бисквитите -
досущ са мънички слънца.
Не вярвам да е някакво откритие -
сив ден и двата вида шоколад.

Ръцете ми миришат на ванилия.
Кръгът - в спирала върнат пак.
И сякаш…по не е във сиво сивият,
по януарски свит в дома си свят.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА