ОСТРОВИ
Изплака брегът и потъна в небето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив
и плажът в дантелена пяна мълчи.
По мокрия пясък му писах…Защо ли? -
Морето е хищно и няма очи.
Луната отново е само по плитка,
от хиляди миди - прибоят в седеф,
а плясък на прилив все още разпитва,
дали ще съм утре, каквато и днес.
Разпъвам си погледа по хоризонта -
не мога да плувам, а плаче брега.
Компасът, объркан, предал си е фронта,
а лодките вечно са пълни с вода.
Оставам на части по малкия остров -
моряк без куража да тръгне на път.
В роса са тревите - и сини, и остри,
удавник е вече отдавна брегът.
