Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.

Ръждясала отломка, заровена в браздата,
разбридаща посоки от сънища за азимут,
без всяка принадлежност към двата мои свята -
на границата легнах, а не на нечий топъл скут.

Едното ми сърце е меланхоличен скитник
и броди по бърдата на детските си ветрове,
а другото се срутва във себе си - термитник
от ежедневен хаос, от малките ми страхове.

И няма ме на изток, на запад - не се вписах
и в Акашови записи няма да оставя знак…
Преглъщам се в зелено - една тотална липса
със място назначено - граничният гръбнак.

Зелена е тревата и, повече от ясно,
разбирам, че съм нейна и тя е истинският дом.
И между двата свята, на границата тясна,
оставам да ръждясвам - ненужна гилза от патрон.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА