Ще се престоря, че съм люлката на двора,
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко -
на баба да се белне по престилката.
По плиткото ще джапам боса из реката,
в подмолите ще заплета рачилката.
От мен, където криеше се котката,
език ще боядисам в синьо със къпини,
валун в реката ще ми бъде лодката
по оня къс небе - на разсипия синьо.
В гнездо от дядовите длани ще намеря
врабче - да разбера какво е “пърхане”.
Баирите ще питам мога ли да пея,
и всичко ще е мое чак до мръкване…
Ще се престоря, че навършвам днеска седем,
че без значение за мен са времената.
Ще бъда там!…Поне докато не погледна
от другата (погрешната) страна тревата.

Радост Даскалова – ДУША НА КАИШКА