ЩЕ МИ БЪДЕШ ЛИ ДОМ?
Колко път извървях - по-добре не пресмятай…
Треволяче на вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.
Колко дъжд изваля, колко буря ме млати…
Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя: “Добре си дошло!”
Колко малко остана от мене след всичко…
Само късче обрулен, премачкан живот.
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод.
По вратата ти драскам - корен разнищен,
закачил се случайно на кривнат пирон.
Знам, че късно е и не приличам на нищо,
но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом?
