Мануел Наваро Луна (Manuel Navarro Luna) (Хавеляно, провинция Матансас, 29.08 1894 - Хавана, 15.06. 1966) е кубински поет и журналист. На шест месеца е отведен в град Мансанильо, провинция Гранма от майка си Мартина Луна, заедно с другите 4 деца, поради смъртта на баща му Захария Перес Наваро, млад капитан от армията, който е убит поради подкрепата си за борбата за независимост на Куба. На 13 г. се научава да свири на виолончело. Става самодеен музикант, създава детска духова музика в град Мансанильо. Принуден е да напусне училище и да работи от малък. Самообразова се. От рано се включва в борбата за свободата на Куба и е хвърлян няколко пъти в затвора. Публикува от 1915 г. , а през 1919 издава първата си книга със стихове „Скръбни ритми”, последвана от „Вътре в сърцето” (1920), „Убежище” (1927). Член на Кубинската комунистическа партия от 1930 г. Публикува поетичните си книги „Бразди”, „Пулс и вълни” (1932), „Наранена земя” (1936), „Мамбински стихотворения” (1944), участва в борбата срещу диктатурата на Херардо Мачадо. Присъства на Континенталния конгрес за мир в Мексико (1949). По време на диктатурата на Фулхенсио Батиста (1952-1959) работи активно с революционни групи, пише и стихове срещу нея. Включва се активно в събитията от 1959 г. и в победната битка при Плайа Хирон. След революцията сътрудничи на много издания, както и в радиото. Издава „Мамбински оди” (1961). През 1962 г. пътува до СССР като делегат на Световния конгрес за мир. Представител на кубинския поетичен авангард от 1930-те г., отстояващ социалната и революционна тематика, диалогичността, искреността и вярата в по-добър живот.

Публикации:

Поезия:

МАЙКА/ превод: Атанас Душков и Жак Битев/ брой 35 декември 2011