***
Покривът се разплака
през таваните
на остарялата къща.

Стопанката умря,
недочакала детската врява
на осиновените внуци.

Къщата не се измори
от очакване
да се пръсне по стените
от препълване.

Все още се ослушва.
Пукат основите.
………..

Тук някога имаше къща.

Само бяло кученце
се връща понякога
и пази празното.

Ваня Душева - КЛЮЧ