***
Великият Вятър, безмълвният Вятър шепти.
Докосва убийци и къщи, деца и тревички.
Докато усетиш, че тук е, и виж, отлети.
Безстрастен и мъдър, суров и красив е към всички.
Всеблагият Вятър отваря и хлопва врати.
Шепне на древен език - непонятен, молитвен.
Напразно родът ни човешки не чува, крещи
и когато духът ни към Него все някога литва…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ