***
Колко тягостен, колко привиден покой:
в края на дългата зима - градче като село.
Давят се кучета, в тъмното чува се вой.
И глутници скитат в мъртвилото - оредели.

Събуден от трясък страхливо се взира навън -
по асфалта разкъртен се влачи пиян и го псува.
В денонощния супер продавачът умира за сън
и говори на някого, който едва ли го чува.

Зад перде с цвят отпреди поколение бял
нещастник пребива жена си - от бой я размазва.
Местната стерва в градинката вдига скандал,
защото това е животът й, както се казва.

Ще потънат и утре отново в житейската глъб.
Новина от нощта ще ги спре - за момент неприятна:
човек се обесил, притиснат с години от скръб,
болезнено дълга за краткия път към земята.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ