***
В дома на глухонемите деца,
затрупан под снега от две недели,
разбираш по изпитите лица,
че на доброта сме обеднели.

И с трън да завъртиш, тук няма нищо,
което да издава, че светът
за тях се е загрижил - те са нищите,
които чака благодат отвъд.

Една старица тътри чехли в мрака:
- Сирачета! Наглеждам ги през ден.
Тъй, по комшийски. И сега ме чакат.
Я, виж, прозорецът е заледен!

Гладът и самотата са поели
щафета над запуснатия дом.
Но въпреки студените постели
те тихо се усмихват мълчешком,

а по лицата одухотворени -
решимост всичко да се претърпи.
И тяхното мъжествено смирение
малодушието ми топи…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ