***
Двама в старческия дом - пред мен:
сгърбени, посърнали, самички…
Тика той по хълма заледен
с мъка
инвалидната
количка.

Тъй ли трябва старците да мрат,
Господи, във нашата държава?
Спирам и им правя бавно път.
Чакай!
Откъде ли
го познавам?

И ме срязва мисъл изведнъж:
с всички ни животът се разплаща
както с този поприведен мъж,
на разстрел
невинните
изпращал.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ