***
Плющи брезентът. Камионът отнася старите жени -
извън града ще окопават памук, докато се стъмни.

Отиват - черна пръст ги чака. И дълъг августовски зной.
Те ще потънат постепенно във бурени с човешки бой.

Надве-натри ще хапнат нещо по обед, но ще им горчат
шегите, залъците постни, безлюдният коларски път.

Орел - те няма да го видят - как стрелва се да улови
един самонадеян заек, пресякъл сухите треви.

Вода - те няма да я чуят - се точи, шумоли трева,
мелодията си врабчета подхващат, но едва-едва

и тя прозвънва и се носи, докато се сниши съвсем,
почти наивно-пасторална. А всъщност - реквием.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ