Безлюдно ти е. Неуют.
Горчи отново под езика.
Категорично, повторимо
животът ни отсъжда “туш”.
Какво е бъдещето? - питаш.
И с тези думи на класика
на себе си отвръщаш тихо:
“Лице, премазано с ботуш.”

Лице, премазано от ужас,
в което ще се съхрани
безкраен, безначален вопъл,
но само мракът ще го слуша.
Но въпреки това за нас
не предстоят страхливи дни -
слуха ни реже и насън
проскърцването на ботуша.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ