***
За българското слово иде реч…
За българското слово съкровено,
подложено на невидяна сеч
от чужди и от свои с настървеност…
Натикано във ъгъла без глас
отива си, затрива се, издъхва -
последната преграда между нас
и хитрите задокеански влъхви,
които искат да ни претопят
в безродния котел на нихилизма.
И българското, за да преломят
натрапват разцепления и схизми,
внушават ни, че родния език
децата ни не бива да говорят,
че Вазов не е толкова велик,
че сме предатели по дух и корен…
Чуждопоклонници, слуги, нима
една и съща Майка ни отгледа?
Ридае тя отритната, сама
над жалката ви пирова победа.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ