Биеше ме вкъщи. На ашици.
Чупех ги. Не ме зарадва с вопли.
Вярваше в оловните войници.
В огъня ги хвърлях - да ме стоплят.
Шарени флотилии си пускаш
смело в синеоките морета.
Но след тях, невидими, препускат
вече острозъби ветровете:
пратих ги - дано да преобърнат
жалките ти дървени галери.
Е, какво пък - ако се завърнат
тука плитчина ще ги намери.
Заедно ще търсим, ако трябва,
после и онази Гетсимания,
от която ненадейно грабват
знаеш как и за къде избрания.

……………………………….

Пред кого обаче - сняг се стели -
като Юда да извикам: - Той е!
Гробове съседни ни разделят.

А трепти тревата върху твоя.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ