В памет на Димитър Данаилов

Уби го най-случайната кола
в началото на дългия следобед.
Кварталната клюкарка го преля.
И кучетата препикаха
гроба.

Но всяка нощ, под килнатия кръст,
той в плочата над себе си се взира,
отмества я, изправя бавно ръст -
на мъртвите съседи
да посвири.

Бил цял живот наивникът за тях,
живеещ във измислени предели,
излишен като застояла прах
върху кръчмарския тезгях
в неделя.

Ако се втурнат пак, за да разбият
цигулката, ще им отвърне строг:
- Дойде мигът да слушате и вие.
Ще свиря, колкото поиска
Бог.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ